Генитален херпес: Определение, Симптоми, Причини, Лечение

Гениталният херпес е заболяване, което може да причини силен дискомфорт и емоционалени проблеми на болният.

Това е вирусна инфекция, предизвикана от херпес симплекс вирус (HSV), който може да се предава чрез сексуален контакт. Симптомите са сърбеж и билка, като понякога водият до психологически проблеми на болните лица.

През 18-ти век вирусът на херпес симплекс (HSV) е бил определян, като заболяването при жените, тъй като е бил най-често срещан при тях ¹Mustafa M., Illzam E., Muniandy R., Sharifah A., Nang M., Ramesh B. Herpes simplex virus infections, Pathophysiology and Management. IOSR J. Dent. Med. Sci. 2016;15:85–91. doi: 10.9790/0853-150738591. [CrossRef] [Google Scholar].

В тази статия ще научите какво представлява гениталния херпес, причините, симптомите, лечението и важната роля на образователните програми за предпазване и управление на HSV.

Какво е генитален херпес?

Гениталният херпес е вирусно инфекциозно заболяване, което се причинява от вируса Herpes simplex. Този вирус се пренася, чрез полов контакт и обикновено засяга областта около гениталиите, аналния регион и устата. Гениталният херпес може да се прояви в две форми: HSV-1 и HSV-2.

Херпесът предизвиква образуването на обриви, които водят със себе си симптоми като сърбеж и болка. Обикновено тези обриви преминават в рамките на няколко седмици, но вирусът остава неактивен в тялото и може да се активира повторно, предизвиквайки нови обриви.

Гениталният херпес може да се пренася и в периоди, когато няма обриви, ето защо е важно да се ползват предпазни средства при сексуални контакти.

Въпреки че няма лек за гениталния херпес, съществуват лекарства и начини за управление на симптомите и намаляване на риска от пренасяне на инфекцията.

Какви са симптомите на генитален херпес?

Симптомите на генитален херпес могат да варират при различните хора. Някои хора не изпитват никакви симптоми, докато други могат да получат тежки симптоми.

Най-честите симптоми на генитален херпес са:

• Сърбеж, изтръпване или парене в гениталната област.
• Мехури, които се пукат и образуват язви.
• Болка при уриниране или полов акт.
• Треска и увеличени лимфни възли.

Симптомите обикновено се появяват 2-10 дни след заразяването с вируса.

• Не всички хора с генитален херпес имат симптоми.
• Симптомите могат да се появят периодично (рецидиви).
• Вирусът може да се предаде, дори когато няма симптоми.

Ако изпитвате някой от горните симптоми, важно е да се консултирате с лекар.

Какви са причините за генитален херпес?

Гениталният херпес се причинява от вируса на херпес симплекс (HSV). HSV има два типа:

• HSV-1: Обикновено причинява херпес на устните (студени рани).
• HSV-2: По-често е отговорен за генитален херпес, но може да се предаде и орално.

Вирусът се предава чрез:

• Полов контакт: HSV може да се предаде чрез вагинален, анален или орален секс.
• Пряк контакт: HSV може да се предаде чрез докосване на херпесни лезии.
• Майка-дете: HSV може да се предаде от майка на дете по време на раждане.

Рискови фактори:

• Множество сексуални партньори: Колкото повече сексуални партньори имате, толкова по-висок е рискът ви от заразяване с HSV.
• Слаба имунна система: Хората с отслабена имунна система, като например HIV-позитивни хора, са по-податливи на заразяване с HSV.

Какво трябва да запомним:

• Няма ваксина за HSV.
• Гениталният херпес е нелечимо заболяване, но може да се контролира.
• С ранно диагностициране, лечение и превенция, хората с генитален херпес могат да водят здравословен и щастлив живот.

Как се предава HSV ?

Гениталният херпес се предава предимно чрез полов контакт със заразен партньор.

Вирусът на херпеса се пренася чрез контакт със секрети от областта на гениталиите, включително прекумбиален, вагинален и анален секрет, както и през семенната течност при мъжете.

HSV може да се предаде дори при отсъствие на видими обриви, поради факта, че вирусът се активира и се разпространява от инфектираната област.

Вирусът може да се пренесе и по други пътища. Например, при орален секс с инфектиран партньор. Това води поява на генитален херпес на устата или лицето.

В редки случаи, гениталният херпес може да се предаде без контакт, като например при употреба на лични предмети, като кърпи, седалки на тоалетна, но това се случва много рядко.

Какво е лечението на генитален херпес?

Гениталният херпес е нелечимо заболяване, но може да се контролира. Лечението се фокусира върху:

• Намаляване на тежестта и продължителността на симптомите.
• Предотвратяване на рецидиви.
• Намаляване на риска от предаване на вируса на други хора.

Лечение на симптомите:

• Антивирусни лекарства: Могат да се приемат перорално или локално за облекчаване на симптомите.
• Лекарства за болка: Могат да се използват за облекчаване на болката и дискомфорта.
• Домашни средства: Могат да се използват за облекчаване на сърбежа и паренето.

Ацикловир (ACV), синтетичен ацикличен аналог на гуанозин, често се използва за лечение на HSV-1 и HSV-2 инфекции поради неговата достъпност, поносимост и ефективност  ²Gonçalves B.C., Barbosa M.G.L., Olak A.P.S., Terezo N.B., Nishi L., Watanabe M.A., Marinello P., Rechenchoski D.Z., Rocha S.P.D., Faccin-Galhardi L.C. Antiviral therapies: Advances and perspectives. Fundam. Clin. Pharmacol. 2020;35:305–320. doi: 10.1111/fcp.12609. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef]

Превантивно лечение:

• Ежедневно приемане на антивирусни лекарства: Може да помогне за намаляване на честотата на рецидивите.
• Използване на презервативи: Може да помогне за намаляване на риска от предаване на вируса на други хора.

Важно е да се отбележи:

• Лечението не може да излекува генитален херпес, но може да го контролира.
• Ранното диагностициране и лечение е важно за намаляване на тежестта на симптомите и риска от предаване на вируса.
• Важно е да се говори с лекар за най-подходящото лечение.

Как гениталният херпес влияе върху връзките и отношенията?

Гениталният херпес може да окаже значително влияние върху връзките и отношенията.

Някои от най-честите проблеми, с които се сблъскват хората с генитален херпес, са:

Страх и тревожност:

• Страх от предаване на вируса на партньора.
• Тревожност за това как партньорът ще реагира на диагнозата.
• Притеснение за отхвърляне.

Срам и чувство за вина:

• Срам от това, че имат вируса.
• Чувство за вина за заразяване на партньора.
• Ниско самочувствие.

Проблеми в комуникацията:

• Трудност при разкриване на диагнозата на партньора.
• Страх от отворена и честна комуникация за сексуалното здраве.
• Недоверие и resentments.

Сексуални проблеми:

• Намалено сексуално желание.
• Болка и дискомфорт по време на полов акт.
• Избягване на сексуална интимност.

Референции:

1. Mustafa M., Illzam E., Muniandy R., Sharifah A., Nang M., Ramesh B. Herpes simplex virus infections, Pathophysiology and Management. IOSR J. Dent. Med. Sci. 2016;15:85–91. doi: 10.9790/0853-150738591. [CrossRef] [Google Scholar]
2. Gonçalves B.C., Barbosa M.G.L., Olak A.P.S., Terezo N.B., Nishi L., Watanabe M.A., Marinello P., Rechenchoski D.Z., Rocha S.P.D., Faccin-Galhardi L.C. Antiviral therapies: Advances and perspectives. Fundam. Clin. Pharmacol. 2020;35:305–320. doi: 10.1111/fcp.12609. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef]