Остеоартрит: Симптоми, причини, лечение и превенция

Остеоартритът е хронично дегенеративно заболяване, което засяга ставите.

Заболяването води до разрушаване на хрущяла, който е защитната обвивка на костите в нашите стави ¹Micu M,  Bogdan G,  Fodor D. Steroid injection for hip osteoarthritis: efficacy under ultrasound guidance, Rheumatology, 2010, vol. 49 (pg. 1490-4) Google Scholar .

Остеоартритът е най-честото ставно заболяване в света и може да засегне хора от всякаква възраст, но най-често се среща при хора на над 65 години.

Симптомите на остеоартрит могат да включват болка, скованост, възпаление и намалена подвижност. 

В тази статия, която сме създали на база научни проучвания, ще научите за симптомите, причините и начините за лечение.

Симптоми на остеоартрит

Остеоартритът е заболяване, което има редица симптоми и се отразява зле на начина ни на живот.

В следващите редове ще разгледаме три основни симптома на остеоартрит : болка, възпаление и намалена подвижност.

Болка

Болката е един от най-често срещаните симптоми при остеоартрит.

При движение, в засегнатите стави се изпитва постояннота болка.

Болката се появява не само в засегната става, но и около ставата, като обикновено се усилва по време на физическа активност.

Пациентите често описват болката като тъпа и болезнена.

Възпаление

Възпалението е реакция на тялото в засегнатата става от остеоартрит.

Придружаващите симптоми са зачервяване, оток и топлина в тази област.

Въпреки че остеоартритът не е типично възпалително заболяване, възпалението може да се появи като реакция от самото увреждане.

Възпалителните процеси могат допълнително да увеличават болката и дискомфорта.

Намалена подвижност

Още един точен симптом на остеоартрит, е намалената подвижност на засегнатите стави.

Поради болката и възпалението, пациентите изпитват затруднения при извършването на обичайни движения през ежедневието си, като ходене, изправяне и сгъване на ставите.

Намалената подвижност може да доведе до функционални ограничения и влошаване на качеството на живот.

Всеки от тези симптоми може да се прояви самостоятелно или в комбинация, в зависимост от степента на остеоартрита и засегнатите стави.

Причини за остеоартрит

Свързаното с възрастта износване на ставния хрущял и субхондралната кост, прекомерното натоварване на крайниците, претоварването и метаболитните синдроми (затлъстяване, възпалителни реакции и диабет) са главните причини за появата и прогресията на ОА ²Loeser RF, Goldring SR, Scanzello CR, et al.: Osteoarthritis: A Disease of the Joint as an Organ. Arthritis Rheum. 2012;64(6):1697–707. 10.1002/art.34453 [PMC free article] [PubMed].

Остеоартритът е комплексно заболяване, чието развитие може да се дължи на различни фактори. Някои от най-честите причини са:

1. Стареене:

• С напредване на възрастта хрущялът в ставите се износва постепенно.
• Процесът на регенерация се забавя, което може да доведе до дегенерация и разрушаване на хрущялната тъкан.
• С годините ставите стават по-податливи на възпаление и болка.

2. Наднормено тегло:

• Наднорменото тегло оказва допълнителен натиск върху ставите, особено върху коленете, тазобедрените стави и гръбначния стълб.
• Това хронично натоварване може да ускори износването на хрущяла и да доведе до ранно развитие на остеоартрит.

3. Травми:

• Фрактури, навяхвания, изкълчвания и други травми на ставите могат да увредят хрущяла.
• Дори след заздравяване на травмата, рискът от развитие на остеоартрит в засегнатата става се увеличава.

4. Генетика:

• Някои хора са генетично предразположени към остеоартрит.
• Определени генетични варианти могат да повлияят на структурата и функцията на хрущяла, правейки го по-податлив на увреждане.

Важно е да се отбележи, че остеоартритът рядко се дължи само на една причина.

• Най-често е резултат от комбинацията на няколко фактора, включително стареене, наднормено тегло, травми и генетика.
• Разбирането на причините за остеоартрит може да помогне за разработването на ефективни стратегии за превенция и лечение.

Допълнителни фактори:

• Пол: Жените са по-склонни да развият остеоартрит, отколкото мъжете.
• Професия: Хора, които работят с повтарящи се движения или прекомерно натоварване на ставите, са изложени на по-висок риск.
• Спорт: Някои спортове, като бягане или футбол, могат да увеличат риска от остеоартрит.

Рискови фактори

Освен основните причини, има редица рискови фактори могат да увеличат вероятността за развитие на остеоартрит.

В следващите абзаци ще обсъдим възрастта, пола, професията и участието в спорт като ключови рискови фактори.

Възраст

Възрастта е един от основните рискови фактори за остеоартрит.

С течение на времето, хрущялът и другите структури на ставите започват да се износват, което увеличава вероятността за развитие на заболяването.

По-възрастните хора са по-изложени на риск от остеоартрит поради естествените процеси на стареене на ставите.

Пол

Полът също е важен фактор при определянето на риска от остеоартрит.

Жените имат по-висока шанс за развитие на заболяването, особено след 50 години, което може да се свърже с хормонални промени.

Това представлява допълнителен фактор, който може да увеличи честотата и тежестта на остеоартрита при жените.

Професия

Някои професии могат до доведат до повишен риск от остеоартрит.

Хора, които извършват тежки физически дейности или са подложени на повторни движения на ставите, като например професионални колоездачи или строителни работници, могат да получат заболяването.

Спорт

Въпреки положителните ефекти от физическата активност, някои видове спорт могат да увеличат риска от остеоартрит.

Спортове, които оказват повече стрес върху ставите, като футбол, тенис или баскетбол, могат да увеличат вероятността за увреждане на ставите и следователно – за развитие на остеоартрит.

Тези рискови фактори може да доведе до увеличен риск от остеоартрит.

Диагностика

Диагностирането на остеоартрит изисква комплексен и добре обмислен подход.

В този раздел ще разгледаме основните методи за диагностика на остеоартрит, включително рентгенографията, ЯМР и кръвните изследвания.

Рентгенография

Рентгенографията е един от най-често използваните методи за диагностика на остеоартрит.

Чрез нея, лекарят вижда структурите на ставите, хрущяла, костни нараствания и други изменения.

Рентгеновите снимки помагат на лекаря да определи степента на увреждане на ставите и да предприеме подходящи мерки за управление на заболяването.

ЯМР (Ядрено магнитен резонанс)

ЯМР предоставя подробна и тримерна визуализация на структурите на ставите.

Този метод е полезен за оценка на хрущяла, меки тъкани и вътрешни структури.

Кръвни изследвания

Въпреки че кръвните изследвания не могат директно да поставят диагноза на остеоартрит, те дават допълнителна информация за възпалението и други маркери, които могат би да са свързани със заболяването.

Високи нива на C-реактивен протеин (CRP) или есенциални маркери за възпаление могат да бъдат индикатори за активност на остеоартрита.

Изборът на метод за диагностика зависи от индивидуалните симптоми.

Комбинирането на различни тестове може да предостави по-пълна и точна картина за оценка на остеоартрита, което е ключово за лечение и управление.

Лечение

Причини	Симптоми	Лечение
Стареене Наднормено тегло Травми Генетика	Болка Скованост Възпаление Намалена подвижност Хрущене Деформация на ставите	Нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС) Хондропротектори Кортикостероиди Физиотерапия Упражнения Хирургия

Лечението на остеоартрит е процес, който включва различни подходи за облекчаване на болката, подобряване на функционалността на ставите и забавяне на прогресията на заболяването.

В последните години се правят много нови проучвания за лечението на заболяването със стлови клетки.

Общо 144 клинични проучвания, изследващи терапевтичното въздействие на стволовите клетки върху ОА и върху хрущялни проблеми, са докладвани до момента на www.clinicaltrials.gov , което предполага, че има голям потенциал над този вид лечение.

В този раздел ще разгледаме някои от ключовите методи за лечение на остеоартрит: НПВС (нестероидни противовъзпалителни лекарства), физиотерапия и хирургия.

НПВС (Нестероидни Противовъзпалителни Лекарства)

НПВС са общо приет начин за облекчаване на болката и възпалението при остеоартрит.

Те намаляват възпалителните процеси и облекчават болката.

Използването на НПВС трябва да бъде под наблюдение на лекар, като се вземат предвид възможните странични ефекти и съчетаемостта им с други лекарства.

Физиотерапия

Физиотерапията играе ключова роля в управлението на остеоартрита.

Физиотерапията включва упражнения за укрепване на мускулатурата около засегнатите стави, стречинг упражнения и методи за подобряване на общата подвижност са препоръчителни.

Хирургия

В случаи на тежка дегенерация на ставите, операциите са едно от решенията.

Артропластиката, известна още като ставна протеза, е обичайната процедура, при която се заменя увредената става с изкуствена протеза.

Този метод има за цел не само да премахне болката, но и да подобри функционалността и качеството на живот на пациента.

Изборът на метод за лечение зависи от степента на остеоартрита, индивидуалните нужди и предпочитания на пациента.

Важно е лечението да се провежда под ръководство на опитен лекар, който ще изготви индивидуален план за лечение.

Превенция

Превенцията на остеоартрит е от съществено значение и включва различни начини, които могат да намалят риска от появата или прогресията на това заболяване.

Една от ключовите превантивни мерки е поддържането на здравословно тегло.

Поддържане на здравословно тегло

Наднорменото тегло е силно свързано с развитието на остеоартрит. Допълнителните килограми увеличават стреса върху ставите, особено тези на коленете и бедрата.

Това води до износване на хрущялните тъкани и повишаване на риска от остеоартрит.

Поддържането на здравословно тегло, чрез правилна храна и редовна физическа активност е ключов елемент в превенцията на остеоартрит.

Референции:

1. Micu M,  Bogdan G,  Fodor D. Steroid injection for hip osteoarthritis: efficacy under ultrasound guidance, Rheumatology, 2010, vol. 49 (pg. 1490-4) Google Scholar 
2. Loeser RF, Goldring SR, Scanzello CR, et al.: Osteoarthritis: A Disease of the Joint as an Organ. Arthritis Rheum. 2012;64(6):1697–707. 10.1002/art.34453 [PMC free article] [PubMed]