Пост-остър COVID-19 синдром
Научно проучване от 22 март 2021 г.
В това научно проучване на професор Ani Nalbandian, се разглеждат всички направени до момента научи проучвания по темата пост-COVID-синдром.
Коронавирус (SARS-CoV-2) е патогенът, който води до пандемията през 2019 (COVID-19) и беше причината за здравната криза в редица държави.
Този патоген (SARS-CoV-2), причини заболеваемост и смъртност в безпрецедентен световен мащаб.
Пост-COVID-синдром
Направени са десетки клинични и научни проучвания за дългосрочни ефекти на COVID-19, както и какви въздействие оказват дългосрочно на органите ни. Първите проучвания предполагат остатъчни ефекти от инфекцията със SARS-CoV-2, като умора, диспнея, болка в гърдите, когнитивни нарушения, артралгия и влошаване на качеството на живот.
Инфекцията със SARS-CoV-2, води до клетъчно увреждане, много силен имунен отговор и възпалителни цитокини и прокоагулантно състояние .
Трябва да се направят още проучвания за последствията след възстановяване от остър COVID-19, за се разработи механизъм, който здравните специалисти да следват.
Ако по-дълбоко се анализират и проучат последствията на пост-COVID-синдром, след прекарване на острата фаза, ще може да се създадат специализирани клиники, които да лекуват последствията.
Пост-COVID-синдром, е диагноза, която се поставя при настъпващи усложнения след 4-тата седмица от симптомите.
В момента, на база всички научни проучвания се разделя на две категории: (1) подостър или продължаващ симптоматичен COVID-19, който включва симптоми и аномалии, присъстващи от 4–12 седмици след острия COVID-19; и (2) хроничен или пост-COVID-19 синдром, който включва симптоми и аномалии, които продължават или присъстват след 12 седмици от началото на остър COVID-19 и не са в резултат на други заболявания на пациента.
Епидемиология
През последните месеци се направиха много проучвания за инфекциозни последици от COVID-19, като те идват от цял свят – Съединените щати, Европа и Китай. Анализите са направени сред хора, които са били хоспитализация поради остър COVID-19.
Проучване от 38 болници в Мичиган, Съединените щати оценява резултатите от 1250 пациенти, 60 дни след заболяване от Covid , чрез прегледи в лекарски кабинет и телефонни обаждания.
През периода на проучването 6,7% от пациентите са починали, докато 15,1% от пациентите са се нуждаели от повторно приемане в болница.
Сред 488 пациенти, на които е направено проучването по телефон, 32,6% от пациентите съобщават за персистиращи симптоми, включително 18,9% с нови или влошени симптоми. Най-често се съобщава за диспнея при изкачване по стълбите (22,9%), докато други симптоми включват кашлица (15,4%) и постоянна загуба на вкус и/или миризма (13,1%).
Подобни констатации са докладвани от проучвания в Европа.
Проучването е направено 143 пациенти, изписани от болница, които са се възстановили от остър COVID-19, като проучването е диапазон 60 дни от появата на първия симптом.
Те съобщават за умората (53,1%), задух (43,4%), болка в ставите (27,3%) и болка в гърдите (21,7%) са най-често съобщаваните симптоми, като 55% от пациентите продължават да изпитват три или повече симптома.
Патофизиология
Патофизиологични механизми на острия COVID-19 включват: директна вирусна токсичност; увреждане на ендотела и микроваскуларно увреждане; нарушение на имунната система и стимулиране на хипервъзпалително състояние; хиперкоагулация с произтичащи in situ тромбоза и макротромбоза.
Забелязва се идентичност на геномната последователност на SARS-CoV-2 е 79% със SARS-CoV-1 и 50% с MERS-CoV.
Освен това SARS-CoV-1 и SARS-CoV-2 споделят един и същ рецептор на клетката гостоприемник: ACE2.
Въпреки това, има забележими разлики, като по-високата близост на SARS-CoV-2 към ACE2 в сравнение със SARS-CoV-1, което вероятно се дължи на разликите в рецептор-свързващия домен на шиповия протеин, който медиира контакта с ACE2.
Белодробни последици от пост-COVID-синдром
Сред хората, които са прекарали COVID-19 е докладван спектър от белодробни последствия, вариращи от диспнея (със или без хронична кислородна зависимост) до трудно премахване на допълнителният кислор и фиброзно увреждане на белите дробове.
Подобно на пациентите боледували остър респираторен дистрес синдром (ARDS), диспнеята е най-честият персистиращ симптом извън острия COVID-19, вариращ от 42–66% разпространение при 60–100 дни проследяване.
В китайското проучване след остър COVID-19, средното разстояние, което изминават за 6 минути е по-малко от преди да разболеят, като това е приблизително една четвърт от пациентите след 6-ия месец, подобно хората болни от SARS и MERS 9.
Необходимостта от допълнителен кислород поради персистираща хипоксемия , е докладвана при 6,6 и 6,9% от пациентите, съответно, при 60-дневно проследяване в пост-остър COVID- 19.
Хематологични последствия
Ретроспективните данни за пост-остри тромбоемболични събития, макар и ограничени от малък размер на проучвания, предполагат, че честотата на венозния тромбоемболизъм (VTE) в условията на следостър COVID-19 е <5% .
Едно проучване на 163 пациенти от Съединените щати без тромбопрофилактика след изписване предполага 2,5% кумулативна честота на тромбоза на 30 дни след изписване, включително сегментен белодробен емболизъм, интракардиален тромб, тромбирана артериовенозна фистула.
Средната продължителност на тези събития е 23 дни след изписването.
В същото това проучване е имало 3,7% кумулативна честота на кървене на 30 дни след изписването, най-вече свързано с падания.
Сърдечно-съдови последици от пост-COVID-синдром
Болка в гърдите е докладвана при до ~20% от оцелелите от COVID-19 при 60-дневно проследяване, докато продължаващо сърцебиене и болка в гърдите са докладвани съответно при 9 и 5%, при 6-месечно проследяване.
Повишена честота на стресова кардиомиопатия е отбелязана по време на пандемията на COVID-19 в сравнение с периодите преди пандемията (7,8 срещу 1,5–1,8%, съответно), въпреки че смъртността и нивата на повторно хоспитализация при тези пациенти са сходни.
Предварителните данни от сърдечно-магнитен резонанс (ЯМР) предполагат, че продължаващо възпаление на миокарда може да присъства с честота до 60% повече от 2 месеца след диагностициране на COVID-19.
Дерматологични последствия
Дерматологични прояви на COVID-19 се появяват след (64%) или едновременно с (15%) други остри симптоми на COVID-19 в международно проучване на 716 пациенти с COVID-19.
Като средната латентност от момента на симптоми на горните дихателни пътища до дерматологични проблеми е 8 дни ( проучване върху 201 души).
Само 3% от пациентите отбелязват кожен обрив при 6-месечно проследяване в китайското проучване след остър COVID-19 5 . Преобладаващото дерматологично оплакване е загубата на коса, която е отбелязана при приблизително 20% от пациентите.
Загубата на коса вероятно може да се дължи на телогенния ефлувиум в резултат на вирусна инфекция или последващи високи нива на стрес.
Бъбречни последици от пост-COVID-синдром
Тежкото остро бъбречно увреждане (ОКИ), изискващо бъбречна трансплантация (RRT), се среща при 5% от всички хоспитализирани пациенти и 20-31% от критично болни пациенти с остър COVID-19, особено сред тези с тежки инфекции, изискващи механична вентилация.
Ранни проучвания с краткосрочно проследяване при пациенти, изискващи RRT, показват, че 27–64% са нямали проблеми с бъбреците 28 дни след заболяването или изписване от интензивно отделение.
Стомашно-чревни и хепатобилиарни последици
Не са докладвани значителни стомашно-чревни и хепатобилиарни последици при хората болни от COVID-19 .
Продължителното отделяне на фекалии на вируса се наблюдава при COVID-19, като вирусната рибонуклеинова киселина се открива със средна продължителност от 28 дни след появата на симптомите на инфекция със SARS-CoV-2
🤓 zdraveplus.com има строга Редакционна политика и разчита на рецензирани научни проучвания, академични изследователски институции и медицински асоциации при създаването на всяка една своя статия.
Автори на проучването: Ani Nalbandian, Kartik Sehgal