Билки и билколечение

Жълта тинтява – При липса на Апетит и още 6 научни ползи

Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки.

Предпазни мерки, противопоказания на Жълта тинтява

Билката не показва сериозни странични ефекти и се понася добре от хората.

Винаги обаче, използвайте количество, което е записано на етикета.

Билките, като цяло не трябва да се използват от бременни и хора на лекарства.

🔥 Лечение, приложение и действие 

Има различни проучвания направени за ползите на тази билка.

Обобщенито на научното проучване от 2017 година, обобщава възможните ползи от нея, като: конюнктивит, витилиго, отравяне с отрова от животни, наранявания, заразени рани, болка и подуване на черния дроб, далака

–      Липса на апетит, анорексия нервоза, за възстановяване храносмилателната сила след дълги периоди на заболяване или треска;

–      Лошо храносмилане, подуване на корема, газове, храна и злоупотреба с алкохол;

–      Като част от лечението за намаляване на алергични реакции към храни;

–      Като част от програма за превенция и лечение на черен дроб, жлъчен мехур, чревни разстройства и рак на панкреаса;

Петниста тинтява (Gentiana punctata L.).

Тя е с жълти цветове, но с множество по-тъмни точковидни петна по венчето,, което е петразделно, най-много до 1/4 от дължината си.

Разпространена е нарядко из влажни каменливи места и скални поляни в Централна Стара планина, Рила, Витоша и Пирин.

Справи се с безсънието бързо и лесно:

Според проведените у нас изследвания корените на този вид са близо 4 пъти по- горчиви от тези на жълтата тинтява.

В българската народна медицина често се използуват и тинтяви със сини цветове, от които се употребяват предимно стръковете.

Синя тинтява (Gentiana cruciata L.).

Цветовете са разположени по няколко в пазвите на продълговати или тясно елипсовидни листа. Венчето е около 2,5 см дълго, на върха четириделно. Разпространена е из храсталаци, горски поляни и по каменливи склонове в планинските области на цялата страна. Този вид е едно от най-популярните растения в нашата народна медицина.

Горска тинтява (Gentiana asclepiadea L.).

Тя е до 60 см високо растение с яйцевидно ланцетни листа, на върха постепенно-заострени. Венчето е 4—5 см дълго, на върха петделно. Разпространена е из храсталаци и край горите във всички по-високи планини.

Действие на жълтата тинтява

Спиртните разтвори са по- силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода.

Билката тонизира цялата храносмилателна система — засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането.

Има слабо температуро-понижаващо и глистогонно действие.

Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.

Какво представлява Жълта тинтява?

Многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище . Корените достигат на дължина до 1 м, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави.

Отначало растението образува само листна розетка и едва след третата година се развива до 1,5 м високо, изправено, неразклонено стъбло.

Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са срещуположни, елипсовидни до яйцевидно елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени, с дъговидно жилкуване.

Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Стъбловите листа са по-дребни, с къси дръжки или приседнали, а най-горните са сраснали в основата помежду си.

Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни прешлени в пазвите на най-горните 3—7 двойки листа.

Венчето е до 2,5 см дълго, с къса тръбица и 5, по-рядко 6—9 широко разперени, линейни, остри дялове. Плодът е многосеменна продълговата кутийка.

Химичен състав на жълтата тинтява

Съдържа около 3% горчиви глнкозиди. Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина.

Около 5 пъти по-горчив е амарогенцинът, показва проучване от 2017 година.

В корените се съдържат още пектин, дъбилни и слузни вещества, а също и алкалоидът генцианин.

Разпространение на жълтата тинтява

Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки към горната граница на гората, най-често между 1600 и 2200 м надморска височина. У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин.

Поради хищническото й събиране в миналото жълтата тинтява е застрашена от изчезване и затова е обявена за. защитен вид. Събирането на корени от естествените находища е забранено.

Приложение

Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания.

От някои народи се използува при ревматизъм, подагра и малария.

Отглеждане на жълтата тинтява

Като се има предвид от една страна, че брането на жълтата тинтява от естествените и находища е забранено, а от друга страна, че тя е много ценна билка и търсенето и е голямо, нейното културно отглеждане е препоръчително.

Това се отнася най-вече за култивирането и в землищата на планинските и полупланински селища с надморска височина над 1000 м.

Това растение се култивира успешно в Германия, Швейцария, Франция и Испания.

Беше ли полезна статията за теб?

Ivan Nikolov

Иван Николов е част от екипа на zdraveplus.com и изработва статии въз основа на изследвания и информация на сайтовете healthline.com, mayoclinic.org и ncbi.nlm.nih.gov
Back to top button